Saturday, December 17, 2016

Емигрантско предколедно

Коледа е натоварено време, но вече й се вижда краят. Дотук имам зад гърба си 6 (словом шест) коледни тържества. Едно коледно тържество на дете = 4 броя + 1 в съботното българско училище + 1 коледно представление от кръжока по танци на Мила и Матео. Имаше и няколко допълнителни мероприятия като целодневно посещение на коледен базар и вечерна коледна служба. Преживях всичко, във всички случаи без един - сама с четири деца. Коледният дух е по-скоро в смисъл на "последният оцелял да затвори вратата", отколкото радостни камбанки.

След училище, в 15 часа, е коледното тържество на Мила, първи клас. Всеки от родителите носи по нещо за общата почерпка, уговорили сме се предварително. Пълно е с коледни сладки и кексове, има кафе за родителите и ябълков сок с газирана вода за децата. Класът не е подготвил нито стихчета, нито песнички, просто сме се събрали предколедно, има свещи по масите с детски столчета, на които сме седнали. "Ще се прибирате ли вкъщи?" - това е въпросът, който си задаваме най-често на тази родителска среща. Жената до мен е от Унгария. Жената срещу мен говори със сина си на език, който не мога да разпозная. Оказва се арамейски, и така - от коледното тържество - вече знам, че арамейски говорят християните в Ирак; и вече няма да го забравя, защото това е езикът на един от съучениците на Мила. На четвъртата страна на масата седи немска майка. Заговаряме се, защото се оказва майката на най-добрата приятелка на Мила.
На излизане чувам друга майка да вика детето си на италиански - "Италианци ли сте?" - питам, - "И мъжът ми е италианец".

Така расте Мила. Сред коледни сладки, типично немски. Всички ние, майките, имаме различни акценти. Всички деца си говорят на немски.

Предколедно, избирам да мисля, че за децата ми ще бъде най-нормалното нещо на света хората да имат различни родини, и да играят в един клас.
Предколедно, децата ми пеят в колата немски коледни песни - една за коледната сладкарница, една за разбойниците в гората, една за Николаус. Учили са ги всички, още от яслата, пеят всички заедно, и паралелно с пеенето се карат. После Матео си мърмори и български песнички под носа, но все още е сам. От догодина също и Мила тръгва на българско училище.
Предколедно изтощена, искам най-сетне да се приберем вкъщи и мама да ми сготви. Впрочем, мама е от Литва.

Всички сме емигранти. Всички сме добре дошли.


***
(превод: аз и Матео) 

Дошло е време за нас
да сме радостни.
През поле, блестящо от сняг,
бродим ние, бродим ние
през широкия, белия свят.

Спят ручеят и езерото под леда,
спи гората в сън дълбок.
През снега, който пада полека
бродим ние, бродим ние
през широкия, белия свят. 

Светеща тишина, високо небе 
изпълват сърцата с покой. 
Под небесния свод, светещ в звезди,
бродим ние, бродим ние,
през широкия, белия свят.

No comments:

Post a Comment